Europa-Kommissionen

Projektfinansiering

Consumer Classroom er en EU-finansieret portal for lærere over hele EU. Målet er at udstyre dem med ressourcer til at kunne undervise i forbrugeremner.Læs mere

Generaldirektorater

GD Rättsliga frågor och konsumentfrågor
Generaldirektoratet for Uddannelse og Kultur
Generaldirektoratet for Forskning og Innovation
Kommunikationsnet, Indhold og Teknologi

Europa-Kommissionen
Se mereLuk


Nyheder

I denne sektion vil relevante informationer om forbrugerundervisning (nyheder, begivenheder, offentliggørelser, kampagner) blive vist med links til informationerne. Det er et feed fra forskellige forbruger-ressourcer: nyheder om forbrugerundervisning, informationer og links til andre relaterede kampagner og begivenheder, der er igangsat af Europa-Kommissionen såvel som forbrugerforeninger over hele verden.

Kważi kwart tal-ikel li nixtru jinħela u jintrema

Skont studju riċenti tal-NSO jirriżulta li bħala medja kważi kwart (22%) tal-ikel li nixtru Malta jispiċċa jinħela u jintrema. L-istess studju juri li l-ħela tal-ikel jammonta għal aktar minn 55% tal-iskart domestiku li jiġi ġġenerat mid-djar Maltin. “Dan il-ħela tal-ikel li jispiċċa jintrema jeħtieġ li jiġi indirizzat mhux biss permezz ta’ kampanja pubbliċitarja imma wkoll b’qafas legali li f’pajjiżna bħalissa ser ikun qed jiġi ppreparat ħalli b’hekk tiġi indirizzata din l-isfida”, qal l-Onorevoli José Herrera, Ministru Għall-Iżvilupp Sostenibbli, Ambjent u Tibdil Fil-Klima.

 

Dawn l-aħħar xhur, f’Malta ġiet introdotta l-borża tal-iskart organiku ma’ diversi lokalitajiet, fosthom ma’ Għawdex kollu. Bil-borża organika nistgħu nnaqsu serjament l-iskart mill-ikel li jispiċċa fil- landfills  u minflok dan l-iskart ikun jista’ jiġi pproċessat u minnu nipproduċu riżorsa oħra.

 

L-iskart iġġenerat mill-ikel huwa kontributur ewlieni ghall-emissjonijiet ta’ gassijiet serra fl-arja (GHG) u allura tat-tibdil fil-klima. Biex jonqsu dawn l-emissjonijiet, fost l-oħrajn, il-pajjiżi Membri tal-UE qed jintalbu biex sas-sena 2025 jitnaqqas l-iskart tal-ikel bi tletin fil-mija, waqt li sas-sena 2030 dan jonqos b’ħamsin fil-mija. Kull persuna huwa stmat li tiġġenera mal-180 kilo ta’ skart mill-ikel kull sena.

Læs mere >
byConsumer Classroom27/02/2017

КонсУмувай и ти!

Това е история за градските турове , посветени на информираното потребление – „Консумувай“. Не, не това не са разходки с безплатна консумация, а част от интерактивния проект, насърчаващ отговорното потребление сред младите хора и не само. Тази история ще ни срещне с гимназистите от 10-ти клас на Испанската гимназия.

Правилен отговор за консумацията няма! Колкото и да го търсим този единствен правилен отговор при консумиране, той просто не съществува. Съществуват много и смислени решения, които трябва да открием сами. Всичко зависи от личния избор. Затова - информирайте се, умувайте и взимайте отговорно решенията относно личната си консумация.

 

Глобализацията

В двора на Испанската гимназия в дъждовната утрин, подредени в два кръга ученици си подхвърлят топката-земя и умуват. Първо е глобализацията, но какво значение има за самите тях? Всъщност и те се разделят на два полюса – една част от учениците разглеждат глобализацията като фактор за стопанско развитие в световен мащаб, а пък друга част смятат, че тя е причината за икономически и екологични вреди.

Исторически глобализацията започва преди 500 години, когато империите на Запада започват да колонизират Новия свят. Главната цел е набавяне на първични суровини, основно природни богатства. Противопоставят глобалния Север и глобалния Юг. Учениците уточняват кои страни влизат там, макар границите на страните да не са стриктно дефинирани. Под глобален Север се разбират държавите от Северна

Америка, Западна Европа и някои страни от източна Азия. Глобалният Юг пък са държавите от Африка, Латинска Америка и развиващите се азиатски страни.

Петстотин години по-късно, южните страни продължават да са основно снабдител на суровини и нископлатен труд за Севера, докато 90% от световното производство е собственост на или се намира в същия този Север.

 

Градски тур, посветен на информираното потребление.

С тази първа дискусия учениците се отправят към втората дестинация – централна софийска улица, пред различни типове търговски обекти и започнат да говорят за почвата и добива на храна. След като уточняват, че почвата е жива и прекалената й експлоатация води до смърт, тоест до буквалното й превръщане в прах, преминават закономерно към темата за отпадъците.

 

Защото там където има храна, има и отпадъци

Най-много такива произвеждат САЩ и Китай. И какво от това? Не можем да ги спрем – се чуват като реакции.

Един от мултипликаторите Асен Ненов споменава и понятието  воден отпечатък . Водният отпечатък, който оставя даден човек, държава или фирма, означава общият обем питейна вода, който се използва за производството на стоките и услугите, които те потребяват.

Тоест, за да стигне пържолата до чинията ни, това коства на Земята 5 тона вода, а пък за една бира се харчат 75 литра вода. Какво можем да направим? От кръга се чува – много малко, ние не ги произвеждаме. Тогава Асен подхвърля друго понятие – потребителски избор . Това е нашият личен лост за влияние.

След тази беседа се прехвърлят на другия тротоар, където разиграват една доста поучителна игра относно заблуждаващата реклама . Младежите да доста по-уверени, интуитивно усещат случаи на некоректно изработени послания и внушения. Например именита лекоатлетка, която рекламира добавка за диабетици. Каква е нейната позиция като лице на кампанията – личен опит? Ако очевадно няма как да е такъв, къде са статистиката и адекватно приложените данни, които твърдят, че добавката действа? Или пък гумена гривна, която се грижи за нашия баланс на всякакво равнище – енергийно, телесно, ментално… Пълна заблуда според децата! Четат и дребния шрифт и им прави впечатление за колко кратко време излиза той на ТВ екрана.

Близо час разговарят и споделят ситуации от ежедневието. Връщат се в гимназията, където вече имат възможност и да разпитват мултипликаторите. Разговарят за двете от любимите суровини в живота – кафе и какао - тоест шоколад.

 

Кафе, моя любов…

Традиционно кафето се отглежда в сенчести кафени плантации – селскостопанско-горски системи, в които то расте съвместно с дървесни видове, какао и други културни растения. Сенчестите плантации благоприятстват запазването на природните ресурси и биоразнообразието, намаляват емисиите от парникови газове, увеличават устойчивостта на екостистемите и стабилността на производството на кафе.

Днес над 2, 25 милиарда чаши се консумират всеки ден, а 2/3 от реколтата се отглежда интензивно на слънце, на обща земеделска площ от повече от 110 000 кв. км. Това прави така любимото ни кафе една от най-важните култури, както и втората най-разпространена стока след петрола.

 

Но на каква цена?

Основните производители на кафе са малки семейни ферми от развиващите се страни на глобалния Юг, докато най-големите производители на пакетирано кафе се намират в глобалния Север, тъй като те разполагат с необходимите технологии и финансови ресурси за преработка и пакетиране на кафето. Именно за Севера остава и основаната част от печалбата, а малките производители и работниците на кафеените плантации все по-често получават заплащане, което е под абсолютния минимум.

Същевременно слънчевите плантации имат сериозни екологични недостатъци, свързани с употребата на пестициди, обезлесяване на огромни горски площи, намаляване на видовото биоразнообразие с до над 90% спрямо това в сенчестите плантации. Големи са и количествата отпадъци, които съпътстват процеса на производство на кафе.

Начин за намаляване на пестицидите е традиционното сенчесто отглеждане. Само 2% от кафето на световния пазар обаче идва от наистина сенчести кафеени плантации.

Алтернатива за преодоляване на изброените проблеми предоставят редица сертифицирани организации, чиято мисия е да насърчават устойчивото отглеждане на кафе без използване на пестициди и със справедливо заплащане на работниците. Въпреки че не съществува сертификат, гарантиращ цялостното решаване на всички проблеми в кафеената индустрия, много производители на кафе сертифицират продукцията си при няколко допълващи се сертифициращи организации. Един такъв е био сертификатът.

После се прехвърлят на друг любим продукт – шоколада. Европа наистина обича шоколад (не само кафе). Петте държави с най-голямо потребление на шоколадови издалия в света са Англия, Франция, Германия, Италия и Испания.

Основната съставка на шоколада – какаото поради непрекъснато нарастващото му търсене, отглеждане и търговия, е придобила влияние освен върху световната икономика и върху околната среда и социалното развитие, основно в страните-производители в Африка и Латинска Америка.

 

Тъмната страна на шоколада

Докато големите компании се състезават за все по-високи пазарни дялове и печалби, милиони производители на какао плащат цената за тези печалби, като получават все по-малки дялове от приходите от продажба на какаото. Земеделците, отглеждащи какао днес получават около 6% от цената, която потребителите в по-богатите страни плащат за шоколада. Това често се равнява на по-малко от 1.25 долара на ден, което е под абсолютния праг на бедността.

Едновременно с разрастването на шоколадовата индустрия нараства и търсенето на евтини суровини, в това число и какао. За да поддържат конкуренти цени на своята продукция, производителите често прибягват до използването на токсични пестициди и детски труд.

Кот д’Ивоар e eдна от най-големите производителки на какао в света и по данни на Държания департамент на САЩ в какаовата индустрия там са заети над 109 000 деца, около 10 000 от които са жертва на трафик на хора и поробване. С приходите си от десетки милиарди долара от производството на шоколад големите компании имат властта да прекратят използването на детския труд и робството в сектора, като заплащат на земеделските производители справедливи цени за тяхната продукция.

Съществуват много и разнообразни етикети и сертификати за шоколадовите продукти, които гарантират екосъобразно отглеждане на какаото или справедливо заплащане на работниците в какаовите плантации (например Движението за справедлива търговия Fair Trade или Съюза на дъждовните гори Rainforst Alliance). Отново нито един сертификат не може да гарантира, че шоколадът е направен без използването на експлоатиран труд в какаовите плантации.

Все пак продукцията на сертифициран шоколад нараства в световен мащаб. Повечето големи компании, произвеждащи шоколад са се ангажирали да преминат към напълно сертифицирана продукция до 2020 година.

Накрая мултипликаторите подхвърлят своя слогън.

„Ти си на ход!“

Информираният ти избор е важен и тук, пазарувайки, ти решаваш кои практики насърчаваш и коя компания да остане на пазара. От теб зависи по кой път ще поемеш.

 

Læs mere >
byConsumer Classroom23/02/2017

Jogutóddal megszűnt a Nemzeti Fogyasztóvédelmi Hatóság

A Fogyasztóvédő és Érdekszövetség Alapítvány arról számol be, hogy 2017. január 1-től megszűnik a Nemzeti Fogyasztóvédelmi Hatóság. 

A Nemzeti Fejlesztési Minisztérium szerint az átalakulásra azért volt szükség, hogy a fogyasztóvédelem „közelebb kerüljön az emberekhez”. Az NFH ugyanis jogutóddal szűnt meg, felelősségét a Nemzeti Fejlesztési Minisztérium (NFM) veszi át. A változás a fogyasztóvédelmi ügyek eljárásrendjére is hatással lesz. A gyakorlatban ez azt jelenti, hogy az emberek január 1-től panaszaikkal a járási hivatalokhoz fordulhatnak. A budapestiek a fővárosi kerületi kormányhivatalokat kereshetik fel fogyasztóvédelmi ügyekben.  A Minisztérium a változásról szóló nyilatkozatában azt is leszögezi, hogy „az idei év fókuszába a robbanásszerűen növekvő e-kereskedelem, vagyis az interneten történő vásárlással összefüggő fogyasztóvédelmi kérdések kerülnek.” Ez az átalakulás csak egyik eleme annak a tavaly bejelentett racionalizálási folyamatnak, amelynek eredményeképpen egy sor korábban önálló állami intézmény megszűnik, vagy beleolvad nagyobb állami intézményekbe, minisztériumokba.

Læs mere >
byConsumer Classroom13/02/2017

Have a look at the Erasmus+ project “Educational Spaces 21. Open up!”

Dear Users,

We are happy to share news and invite you to download a series of guidebooks that are results of the Erasmus+ project “Educational Spaces 21. Open up!” implemented in years 2014-2016 by the Polish-German-Swedish consortium. Many interesting materials and information you will be able to find on the website www.eduspaces.eu

The project “Educational Spaces 21. Open up!” examined openness of the schools in three aspects: architectural, technological and socio-cultural. Based on the extensive research and observing good practices in various schools in Poland, Germany, Sweden, and other European countries, the authors of the project wrote and issued a series of four guidebooks presenting essential ideas and best practice examples for designing modern and learning-rich learning environments. The whole series is not a collection of ready-to-use recipes for modern education. It is rather an inspiring material that could bring a tipping point to your schools and initiate a change for the benefit of your school society.

There are four volumes ready-to-download as PDF of EPUB files at http://www.eduspaces.eu/p/guidebooks.html

 

1. Educational Spaces 21 - Introduction guidebook explains how physical, technological and social spheres are interconnected with themselves and pedagogy. The focus is on several important questions: What should the 21st Centrury learning environment look like?; How we understand learning environments?; What is the purpose of school nowadays?; How to open schools for more innovative approaches and pedagogy?

 

2. The first part of the series titled Physical and Architectural Learning Environments (Vol. 1) discusses the school in terms of its architectural design in response to the needs of 21st century students. The book looks for a recipe for an optimal learning environment, both in the classroom and outside. It talks about the school and its relation to the environment, learning process and the local community, reaching the conclusion that aesthetic changes in the school buildings and classrooms should be made in response to the changed mindset of the students and teachers as well as the pedagogy and values the school wants to promote. Not only this volume will help teachers to initiate change but it might be a good inspiring material for designers and architects.

 

3. The second part of the series is titled Virtual and Technological Learning Environments (Vol. 2) . It examines the potential of modern technologies in the 21st Century schools not only in terms of the infrastructure but also the redefinition of the learning process. It considers the foundations of the technology-enhanced learning like the Internet connection speed and hardware but also talks about the possibilities the use of IT can bring to the classroom and beyond.  The authors conclude that thoughtful and purposeful use of modern technologies in schools should be clearly connected with the pedagogical approach and should serve as the means to an end.

 

4. Last part of the series titled Social and Cultural Learning Environments (Vol. 3) reviews the context the schools as set in. It builds on the notion of openness of the school for the collaboration both between the students and teachers, and the local community. Schools do not exist in the air bubble. The socio-cultural context they are situated in plays a vital role in the design of the modern school that should treasure local traditions as well as teach open-mindedness and discuss global issues. The authors talk about the school as a space for the creation of relationships and communities opened for diversity, schools going outside to support the neighborhood and inviting local communities into schools. Open schools go outside of the comfort zone, beyond stereotypes and adapt to the new roles.

 

The four volumes of the Educational Spaces 21. Open up! publications are a must-read to all of the people who are interested in re-designing their schools and opening them up to the students, parents, and local communities.

We hope you will like the series and find out many inspirations there. Please share it with schools in your countries as this material might inspire them to change the learning environment for the benefit of students.

If you have any questions or would like to co-operate with our foundations in the subject of learning environments, feel free to contact me: Marcin Polak, THINK! Foundation, Warsaw, Poland, biuro@think.org.pl .

Kind regards

Marcin Polak

Chairman of the Council

THINK! Foundation

 

***

 

FUNDACJA THINK!

THINK! FOUNDATION

E. Ciolka 12 lok. 209

01-402 Warszawa, Poland

www.think.org.pl

tel. +48-22-642 22 40

mob. +48-609 084 465

Læs mere >
byConsumer Classroom01/02/2017

2nd annual Rare Disease Day – 1st February until 28th February 2017

This event is virtual therefore you can attend from anywhere !

Join them for the 2nd annual Rare Disease Day virtual race to benefit the National Organization for Rare Disorders (NORD) and the PCD Foundation. You can choose how far you want to walk or run to complete this event: 5K, 10K or a half marathon.

As a virtual event, you can complete this race anytime in February, from anywhere in the world, indoors or outdoors.  Use the web link in February to enter your results.  Medals will ship mid to late February.

In parallel of the event, you can have more information thanks to some key infographics detailing the rare diseases in the EU.

Læs mere >
byConsumer Classroom01/02/2017

Consumer Classroom participates to the Educa event in Finland!

In 2017, the Consumer Classrooom will attend several key events around Europe to promote the project and present all the free online resources and interactive tools of the website.

The first event that the Consumer Classroom will attend is in Helsinki with Educa , from the 27 th to 28 th January 2017.

This event is Finland’s largest National Training Event for Educators. The 2017 program will be built around the title “Finland 100 years – Learning and civilisation”

This event is of major interest for Consumer Classroom, especially since Finland has officially included consumer education in schools’ curricula.

For more information, please check the Finnish Competition and Consumer Authority’s page .